„Дяволските“ хора, които ходят върху вулканичeн игнимбрит
Преди към 350 000 години загаснал вулкан в Южна Италия изригва бурно като изхвърля пепел високо в атмосферата и запълва близката котловина с разтопен пирокластичен материал. Докато адското плам се охлажда, мистериозна група антични хора се разхождат по новообразувания вулканичен терен, оставяйки след себе си следи от стъпки в меката канара.
Рокамонфина
Екип от откриватели назовава тези праисторически отпечатъци „ Дяволски пътеки “ и ги проучва, с цел да научи повече за хоминидите, които са ги създали. Следите са открити на скат, формиран от пирокластичния поток на вулкана Рокамонфина, отпечатъците наподобява са направени от най-малко четири индивида с разнообразни размери и телесно тегло.
За да разпознават типа, създателите на проучването ползват серия от уравнения, които преди този момент са били употребявани за оценка на общия растеж и маса на античните хора по техните отпечатъци. Тъй като обаче множеството от тези формули са предопределени за добиване на данни от отпечатъци, оставени на относително еднакъв терен, адаптирането им към следите на стръмния терен към Рокамонфина се оказва ненапълно проблематично.
Според откривателите отпечатъците евентуално са получени по време, когато игнимбритът – отлагането на пирокластичните потоци – е бил към момента мек, само че се е охладил задоволително, с цел да може да се върви по него. Освен че е била стръмна и неравна, тази чисто нова алея е била и мокра и хлъзгава, което е предиздвикало античните пешеходци да трансформират походката и разположението на стъпалата си.
В резултат на това нито едно от откритите уравнения не може да даде надеждни стойности за физическите им размери и резултатите варират в необятни граници според от това коя формула се ползва. Въпреки това, откакто деликатно сортират поредност от най-подходящите уравнения и обобщават всички техни резултати, създателите на проучването откриват, че всички четиримата идивида евентуално са тежали сред 55,5 и 64,6 кг и са били високи от 152,9 до 176,7 сантиметра.
Като цяло Дяволските пътеки са направени от лица със приблизително тегло 60 кг. и височина 166 см.
За благополучие, тези характерности съответстват добре с изчислените за човешки тип, наименуван Homo heidelbergensis, който е бродил из Европа по време на изригването. Предполага се, че H. heidelbergensis, който е общ предходник на неандерталците и актуалните хора, е бил висок към тази височина, макар че костите, открити в Испания, демонстрират, че някои човеци може да са достигнали растеж до 181,6 cm.
Въз основа на размерите на другите следи откривателите допускат, че групата може да се е състояла от две дами или деца и най-малко един възрастен мъж, макар че данните им не са задоволително точни, с цел да кажат това сигурно или да дадат по-подробна информация за тях.
„ Като цяло наличните данни ни разрешават да формулираме единствено много неразбираеми изводи и да отбележим, че размерът на съществата, оставили следите по Дяволските пътеки, попада в необятния диапазон на H. heidelbergensis “, пишат създателите.
